21. И ти рече на рабите си: Доведете ми го за да го видя с очите си.
22. И рекохме господарю моему: Детето не може да остави отца си; защото ако остави отца си, той ще умре.
23. А ти рече на рабите си: Ако не слезе брат ви най-младият с вас, няма да видите вече лицето ми.
24. И когато отидохме при раба ти отца ми, приказахме му думите на моя господар.
25. А отец наш рече: Идете пак та купете за нас малко храна.
26. И рекохме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогаз ще слезем; защото не можем да видим лицето на человека ако не е с нас най-младият ни брат.
27. И рабът ти отец ми рече ни: Вие знаете че два сина ми роди жена ми:
28. и единият излезе от мене, и рекох: Известно разкъса се от звяр; и не видях го до нине.
29. И ако вземете и тогози от лицето ми, и му се случи злощастие, ще сведете седината ми със скърб в гроба.
30. А сега, когато отида при раба ти отца ми, и детето не е с нас, (понеже душата му е свързана с неговата душа),
31. като види че детето няма, ще умре; и рабите ти ще сведат седината на раба ти отца ни със скърб в гроба.
32. Защото рабът ти станах поръчник на отца си за детето, и рекох: Ако ти го не доведа, тогаз ще бъда виноват на отца си за всегда.
33. А сега, моля ти се, да остане рабът ти вместо детето раб господарю моему, а детето да възлезе с братята си.