15. И рече им Йосиф: Що е това нещо което сторихте? не знаете ли че человек какъвто съм аз непременно гадае?
16. И рече Юда: Що да речем господарю нашему? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог намери неправдата на рабите ти: ето, раби сме господарю нашему, и ние и онзи у когото се намери чашата.
17. А той рече: Да ми не бъде да сторя това! Онзи человек у когото се намери чашата, той ще ми бъде раб; а вие идете с миром при отца си.
18. Тогава приближи при него Юда та рече: Моля ти се, господарю мой: нека говори рабът ти слово в ушите на господаря си; и да се не разпали гневът ти против раба ти, защото ти си като Фараон.
19. Господаря мой попита рабите си и рече: Имате ли баща или брат?
20. И рекохме господарю моему: Имаме баща стар, и дете на старостта му, малко; а брат му умря, и то само остана от майка си; и баща му го обича.
21. И ти рече на рабите си: Доведете ми го за да го видя с очите си.
22. И рекохме господарю моему: Детето не може да остави отца си; защото ако остави отца си, той ще умре.
23. А ти рече на рабите си: Ако не слезе брат ви най-младият с вас, няма да видите вече лицето ми.
24. И когато отидохме при раба ти отца ми, приказахме му думите на моя господар.