1. И заповяда на домашния си настойник и рече: Напълни вретищата на человеците с храна, колкото могат да понесат, и тури среброто всекиму в устието на вретището му.
2. И тури чашата ми, сребърната ми чаша, в устието на вретището на най-младия, и среброто на житото му. И стори според словото което рече Йосиф.
3. На утринта като съвна, изпратиха се человеците и ослите им.
4. А когато излезоха из града, преди да се отдалечат много, рече Йосиф на домашния си настойник: Стани та тичай след человеците; и като ги стигнеш речи им: Защо въздадохте зло вместо добро?
5. Не е ли тая чашата из която пие господарят мой, и с която още и гадае? Зле сторихте което сторихте.
6. И като ги стигна рече им тези думи.
7. А те му рекоха: Защо господарят наш говори таквиз думи? Да не бъде рабите ти да сторят таквоз нещо.
8. Ето среброто което намерихме в устието на вретищата си, върнахме ти го от Ханаанската земя; и как щяхме открадна из дома на господаря ти сребро или злато?