1. И заповяда на домашния си настойник и рече: Напълни вретищата на человеците с храна, колкото могат да понесат, и тури среброто всекиму в устието на вретището му.
2. И тури чашата ми, сребърната ми чаша, в устието на вретището на най-младия, и среброто на житото му. И стори според словото което рече Йосиф.
3. На утринта като съвна, изпратиха се человеците и ослите им.
4. А когато излезоха из града, преди да се отдалечат много, рече Йосиф на домашния си настойник: Стани та тичай след человеците; и като ги стигнеш речи им: Защо въздадохте зло вместо добро?
5. Не е ли тая чашата из която пие господарят мой, и с която още и гадае? Зле сторихте което сторихте.
6. И като ги стигна рече им тези думи.
7. А те му рекоха: Защо господарят наш говори таквиз думи? Да не бъде рабите ти да сторят таквоз нещо.
8. Ето среброто което намерихме в устието на вретищата си, върнахме ти го от Ханаанската земя; и как щяхме открадна из дома на господаря ти сребро или злато?
9. У когото от рабите ти се намери, да умре той, и ние още да бъдем раби на господаря си.
10. А той рече: Сега нека бъде според думите ви: у когото се намери, той ще ми бъде раб; а вие ще бъдете неповинни.
11. И побързаха та снеха всеки вретищата на земята, и отвори всеки вретището си.
12. И търси, като начна от най-стария доде свършши до най-младия; и намери се чашата във вретището Вениаминово.
13. Тогава раздраха дрехите си, и натовариха всеки осела си, и върнаха се в града.
14. И влезе Юда и братята му в Йосифовия дом, като беше той още там, и паднаха пред него на земята.
15. И рече им Йосиф: Що е това нещо което сторихте? не знаете ли че человек какъвто съм аз непременно гадае?
16. И рече Юда: Що да речем господарю нашему? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог намери неправдата на рабите ти: ето, раби сме господарю нашему, и ние и онзи у когото се намери чашата.