8. Но той не щеше, и рече на жената господарева си: Ето, господарят мой не знае нищо от онова що е с мене в дома, и всичко що има предаде в ръцете ми:
9. няма в този дом никой по-голям от мене, нито ми е запретил друго нещо освен тебе, защото му си жена; и как да сторя аз това голямо зло и да съгреша Богу?
10. Но и ако да говореше тя Йосифу всеки ден, той я не послуша да лежи с нея, за да бъде с нея.
11. И един ден влезе Йосиф в къщата за да върши работата си; и никой от домашните человеци не беше там в дома.
12. А тя го хвана за дрехата му и думаше: Легни с мене; но той остави дрехата си в ръцете й, и побягна та излезе вън.
13. И като видя тя че остави дрехата си в ръцете й и побягна вън,
14. викна домашните си человеци, и говори им и думаше: Вижте, доведе ни человека Евреина за да се поругае нам: влезе при мене за да лежи с мене; и аз извиках с голям глас.