7. И след това, жената на господаря му хвърли очи на Йосифа, и рече: леж с мене.
8. Но той не щеше, и рече на жената господарева си: Ето, господарят мой не знае нищо от онова що е с мене в дома, и всичко що има предаде в ръцете ми:
9. няма в този дом никой по-голям от мене, нито ми е запретил друго нещо освен тебе, защото му си жена; и как да сторя аз това голямо зло и да съгреша Богу?
10. Но и ако да говореше тя Йосифу всеки ден, той я не послуша да лежи с нея, за да бъде с нея.
11. И един ден влезе Йосиф в къщата за да върши работата си; и никой от домашните человеци не беше там в дома.
12. А тя го хвана за дрехата му и думаше: Легни с мене; но той остави дрехата си в ръцете й, и побягна та излезе вън.
13. И като видя тя че остави дрехата си в ръцете й и побягна вън,
14. викна домашните си человеци, и говори им и думаше: Вижте, доведе ни человека Евреина за да се поругае нам: влезе при мене за да лежи с мене; и аз извиках с голям глас.
15. И като чу че възвисих гласа си и извиках, остави дрехата си при мене, и побегна та излезе вън.
16. И удържа дрехата му при себе си доде дойде господарят му в дома си.
17. И говореше му според тези думи и рече: Рабът, Евреинът когото ни доведе ти, влезе при мене за да се поругае с мене;
18. и като възвисих гласа си и извиках, остави дрехата си при мене и побегна вън.
19. И като чу господарят му думите на жена си които му каза и думаше: Така ми стори рабът ти, запали се гневът му.
20. И господарят Йосифов взе и тури го в крепостната тъмница, в мястото дето царевите запрени бяха затворени; и остана там в крепостната тъмница.
21. Но Господ беше с Йосифа, и показваше към него милост, и даде му благодат пред тъмничния стражар.