12. А тя го хвана за дрехата му и думаше: Легни с мене; но той остави дрехата си в ръцете й, и побягна та излезе вън.
13. И като видя тя че остави дрехата си в ръцете й и побягна вън,
14. викна домашните си человеци, и говори им и думаше: Вижте, доведе ни человека Евреина за да се поругае нам: влезе при мене за да лежи с мене; и аз извиках с голям глас.
15. И като чу че възвисих гласа си и извиках, остави дрехата си при мене, и побегна та излезе вън.
16. И удържа дрехата му при себе си доде дойде господарят му в дома си.
17. И говореше му според тези думи и рече: Рабът, Евреинът когото ни доведе ти, влезе при мене за да се поругае с мене;
18. и като възвисих гласа си и извиках, остави дрехата си при мене и побегна вън.
19. И като чу господарят му думите на жена си които му каза и думаше: Така ми стори рабът ти, запали се гневът му.
20. И господарят Йосифов взе и тури го в крепостната тъмница, в мястото дето царевите запрени бяха затворени; и остана там в крепостната тъмница.
21. Но Господ беше с Йосифа, и показваше към него милост, и даде му благодат пред тъмничния стражар.
22. И тъмничният стражар предаде в ръцете Йосифови всичките запрени които бяха у крепостната тъмница; и всичко що се правеше там, той го правеше.
23. Тъмничният стражар не гледаше нищо от онова което бе в ръцете му, защото Господ беше с него; и Господ правеше да успява каквото той правеше.