18. И той рече: Що да ти дам залог? И тя рече: Печата си, и ширита си, и тоягата си която е в ръката ти. И даде й ги, и влезе при нея ; и тя зачна от него.
19. После стана та си отиде; и като сне покривалото си облече се с вдовичките си дрехи.
20. А Юда проводи ярето от козите чрез ръката на приятеля си Одоламянинът за да вземе залога от ръцете на жената; но не я намери.
21. И попита человеците от мястото й и рече: Де е блудницата която беше при Енаим на пътя? А те рекоха: Не е имало тука блудница.
22. И върна се при Юда и рече: Не я намерих; още и человеците от мястото рекоха: Не е имало тука блудница.
23. И рече Юда: Нека ги има, да не станем за присмех: ето, аз пратих това яре; но ти не я намери.
24. И около три месеца после, известиха на Юда и рекоха: Тамар снаха ти блудствува; а още, ето, непраздна е от блуда. И рече Юда: Изведете я вън, и да се изгори.
25. И когато я извождаха вън, проводи на свекъра си и рече: От человека на когото са тези неща непраздна съм; и рече още: Познай, моля, чий е този печат, и ширитът, и тоягата.
26. И Юда ги позна, и рече: Тя е по-праведна от мене; защото не я дадох на Шела сина ми. И вече не я позна.
27. И в което време щеше да роди, ето близнета в утробата й.
28. И като раждаше едното простря ръка; и бабата взе та върза на ръката му червена прежда, и рече: Той излезе първи.
29. А когато оттегли надире ръката си, ето, излезе брат му; и тя рече: Какво проломение направи ти? на тебе нека е проломението; за това се нарече името му Фарес.
30. И после излезе брат му който имаше червената прежда на ръката си; и нарече се името му Зара.