7. Ето, ние вързвахме снопове всред полето: и, ето, стана моят сноп и възправи се прав; и, ето, вашите снопове се наредиха наоколо и поклониха се на моя сноп.
8. А братята му рекоха му: Цар ли ще бъдеш над нас? или господар ще ни бъдеш? И възненавидяха го още повече за сънищата му и за думите му.
9. И видя още и друг сън, и приказа го на братята си, и рече: Ето видях друг сън; и, ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10. И приказа това на баща си и на братята си; и обличи го баща му и рече му: Що е този сън който си видял? Наистина ли ще дойдем, аз и майка ти и братята ти, за да ти се поклоним до земята?
11. И завидяха му братята му; а баща му съхраняваше словото.
12. И отидоха братята му да пасат стадото на баща си в Сихем.
13. И рече Израил Йосифу: Не пасат ли братята ти в Сихем? ела да те проводя при тях. А той му рече: Ето ме.
14. И рече му: Иди да видиш, добре ли са братята ти и стадото; и донеси ми известие. И проводи го от Хевронския дол, и дойде в Сихем.
15. И намери го един человек като се скиташе по полето; и попита го този человек и рече: Що търсиш?
16. А той рече: Братята си търся: кажи ми де пасат.
17. И рече онзи человек: Отидоха от тука; защото ги чух да говорят: Да идем в Дотан. И отиде Йосиф подир братята си, и намери ги в Дотан.
18. И те като го видяха от далеч, преди да приближи при тях, сдумаха се против него да го убият.
19. И рекоха помежду си: Ето, иде онзи съновидец.