25. После седнаха да ядат хляб; и като подигнаха очите си видяха, и, ето, една дружина от Исмаиляни идеха от Галаад с камилите си натоварени с аромати, балсама и смирна, и отхождаха да ги носят долу в Египет.
26. И рече Юда на братята си: Каква полза ако убием брата си, и скрием кръвта му?
27. Елате да го предадем на Исмаиляните; и ръката наша да не бъде върх него, защото е наш брат, наша плът е. И послушаха го братята му.
28. И като минаха Мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосифа из рова, и продадоха Йосифа за двадесет сребърници на Исмаиляните; и те заведоха Йосифа в Египет.
29. А Рувим се върна в рова; и, ето, Йосиф не беше в рова; и раздра дрехите си.
30. И върна се при братята си и рече: Детето няма; а аз, аз де да ида?
31. Тогаз взеха Йосифовата срачица, и заклаха ярец от козите, и натопиха срачицата в кръвта,
32. и пратиха пъстрата срачица, и принесоха я на отца си, и рекоха: Намерихме това: познай сега дали е срачицата на сина ти, или не.
33. И той я позна, и рече: Срачицата е на сина ми: лют звяр го е изял: несъмнено Йосиф е разкъсан.
34. И раздра Яков дрехите си, и тури вретище на чреслата си, и оплакваше сина си много дни.
35. И станаха всичките му синове и всичките му дъщери за да го утешат; но не щеше да се утеши, и думаше: С оплакването си ще сляза при сина си в гроба. И плака го баща му.
36. А Мадиамяните го продадоха в Египет на Петефрия, дворник Фараонов, началник на телохранителите.