20. Елате сега и да го убием, и да го хвърлим в един от рововете; и ще речем: Лош звяр го изяде; и ще видим що ще да излезе от сънищата му.
21. И като чу Рувим, освободи го от ръцете им, и рече: Да го не убием.
22. И рече им Рувим: Да не пролеете кръв: хвърлете го в тоя ров който е в пустинята, и ръка да не турите на него, - за да го освободи от ръцете им, и да го върне на баща му.
23. И когато дойде Йосиф при братята си, съблякоха от Йосифа срачицата му, пъстрата срачица която беше на него.
24. И взеха го та го хвърлиха в рова; а ровът беше празден: нямаше вода.
25. После седнаха да ядат хляб; и като подигнаха очите си видяха, и, ето, една дружина от Исмаиляни идеха от Галаад с камилите си натоварени с аромати, балсама и смирна, и отхождаха да ги носят долу в Египет.
26. И рече Юда на братята си: Каква полза ако убием брата си, и скрием кръвта му?
27. Елате да го предадем на Исмаиляните; и ръката наша да не бъде върх него, защото е наш брат, наша плът е. И послушаха го братята му.
28. И като минаха Мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосифа из рова, и продадоха Йосифа за двадесет сребърници на Исмаиляните; и те заведоха Йосифа в Египет.
29. А Рувим се върна в рова; и, ето, Йосиф не беше в рова; и раздра дрехите си.
30. И върна се при братята си и рече: Детето няма; а аз, аз де да ида?
31. Тогаз взеха Йосифовата срачица, и заклаха ярец от козите, и натопиха срачицата в кръвта,