15. И намери го един человек като се скиташе по полето; и попита го този человек и рече: Що търсиш?
16. А той рече: Братята си търся: кажи ми де пасат.
17. И рече онзи человек: Отидоха от тука; защото ги чух да говорят: Да идем в Дотан. И отиде Йосиф подир братята си, и намери ги в Дотан.
18. И те като го видяха от далеч, преди да приближи при тях, сдумаха се против него да го убият.
19. И рекоха помежду си: Ето, иде онзи съновидец.
20. Елате сега и да го убием, и да го хвърлим в един от рововете; и ще речем: Лош звяр го изяде; и ще видим що ще да излезе от сънищата му.
21. И като чу Рувим, освободи го от ръцете им, и рече: Да го не убием.
22. И рече им Рувим: Да не пролеете кръв: хвърлете го в тоя ров който е в пустинята, и ръка да не турите на него, - за да го освободи от ръцете им, и да го върне на баща му.
23. И когато дойде Йосиф при братята си, съблякоха от Йосифа срачицата му, пъстрата срачица която беше на него.
24. И взеха го та го хвърлиха в рова; а ровът беше празден: нямаше вода.
25. После седнаха да ядат хляб; и като подигнаха очите си видяха, и, ето, една дружина от Исмаиляни идеха от Галаад с камилите си натоварени с аромати, балсама и смирна, и отхождаха да ги носят долу в Египет.
26. И рече Юда на братята си: Каква полза ако убием брата си, и скрием кръвта му?