14. И постави Яков стълп на мястото дето говори с него Бог, стълп каменен, и направи на него възлияние, и възлия на него елей.
15. И нарече Яков името на мястото дето говори Бог с него, Ветил.
16. След това тръгна от Ветил; и като остана малко разстояние да стигнат в Ефрата, Рахил роди; и претърпя голяма мъка в раждането си.
17. А като се намерваше в мъката на раждането, рече й бабата: Не бой се, защото и той ти е син.
18. И като предаваше душа, (защото умря,) нарече името му Венони; а отец му нарече го Вениамин.
19. И умря Рахил, и погребе се на пътя на Ефрата, която е Витлеем.
20. И постави Яков стълп на гроба й: той е стълпът на Рахилиния гроб дори до днес.
21. А тръгна Израил, и разпростря шатъра си отвъд Мигдал-едер.
22. И когато живееше Израил в оназ земя, отиде Рувим и лежа с Вала наложницата на отца си; и чу това Израил. А бяха Якововите синове дванадесет:
23. синовете на Лия: Рувим първородний Яковов, и Симеон, и Левий, и Юда, и Исахар, и Завулон;
24. синовете на Рахил: Йосиф и Вениамин;
25. а синовете на Вала Рахилината рабиня: Дан и Нефталим;
26. а синовете на Зелфа Лиината рабиня: Гад и Асир: тези са Якововите синове които му се родиха в Падан-арам.