4. И змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5. но знае Бог, че в който ден ядете от него ще се отворят очите ви, и ще бъдете като богове да познавате доброто и злото.
6. И видя жената че дървото беше добро за ядене, и че беше угодно на очите, и дърво желателно като що дава знаяне; и взе от плода му та яде, и със себе си наедно даде и на мъжа си, та яде и той.
7. Тогаз им се отвориха очите и на двамата, и познаха че бяха голи; и съшиха листе от смокина, и направиха за себе си препаски.
8. И чуха гласа на Господа Бога като ходеше в рая надвечер; и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървя.
9. И повика Господ Бог Адама и рече му: Де си?
10. А той рече: чух гласа ти в рая, и убоях се, защото съм гол; и скрих се.
11. И рече му Бог: Кой ти обади че си гол? Ял ли си от дървото от което ти заповядах да не ядеш?
12. И рече Адам: Жената която ми си дал да е с мене, тя ми даде от дървото, и ядох.
13. И рече Господ Бог на жената: Що е това което си сторила? И жената рече: Змията ме измами, и ядох.
14. И рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила ти това, проклета да си от всичките скотове и от всичките животни на полето: по корема си ще ходиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
15. И вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе: то ще ти смаже главата, и ти ще му нараниш петата.
16. А на жената рече: Ще ти преумножа скръбта в чревоношението ти: с болезни ще раждаш чада; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее.
17. А на Адама рече: Понеже си послушал гласа на жена си, и си ял от дървото за което ти заповядах и казах: Да не ядеш от него, проклета да е земята поради тебе: със скръб ще ядеш плодовете и през всичките дни на живота си.
18. Тръне и бодли ще ти произрастява; и ти ще ядеш на полето тревата.
19. С пота на лицето си ще ядеш хляба си доде се върнеш в земята от която си взет; понеже пръст си, и в пръст ще се върнеш.
20. И нарече Адам името на жена си Ева, защото тя беше майка на всичките живущи.
21. И направи Господ Бог на Адама и на жена му дрехи кожени, и облече ги.
22. И рече Господ Бог: Ето, Адам стана като един от нас да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си та вземе и от дървото на живота, и яде, и живее вечно,
23. за това Господ Бог го извади из Едемския рай да работи земята из която биде взет.