10. А той рече: чух гласа ти в рая, и убоях се, защото съм гол; и скрих се.
11. И рече му Бог: Кой ти обади че си гол? Ял ли си от дървото от което ти заповядах да не ядеш?
12. И рече Адам: Жената която ми си дал да е с мене, тя ми даде от дървото, и ядох.
13. И рече Господ Бог на жената: Що е това което си сторила? И жената рече: Змията ме измами, и ядох.
14. И рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила ти това, проклета да си от всичките скотове и от всичките животни на полето: по корема си ще ходиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
15. И вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе: то ще ти смаже главата, и ти ще му нараниш петата.
16. А на жената рече: Ще ти преумножа скръбта в чревоношението ти: с болезни ще раждаш чада; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее.
17. А на Адама рече: Понеже си послушал гласа на жена си, и си ял от дървото за което ти заповядах и казах: Да не ядеш от него, проклета да е земята поради тебе: със скръб ще ядеш плодовете и през всичките дни на живота си.
18. Тръне и бодли ще ти произрастява; и ти ще ядеш на полето тревата.
19. С пота на лицето си ще ядеш хляба си доде се върнеш в земята от която си взет; понеже пръст си, и в пръст ще се върнеш.
20. И нарече Адам името на жена си Ева, защото тя беше майка на всичките живущи.