1. А змията беше най-хитра от всичките зверове полски които направи Господ Бог. И тя рече на жената: Истина ли рече Бог да не ядете от всяко дърво на рая?
2. И жената рече на змията: От плода на райските дървя можем да ядем;
3. а от плода на дървото което е всред рая, рече Бог: Да не ядете от него, нито да се прикоснете при него, за да не умрете.
4. И змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5. но знае Бог, че в който ден ядете от него ще се отворят очите ви, и ще бъдете като богове да познавате доброто и злото.
6. И видя жената че дървото беше добро за ядене, и че беше угодно на очите, и дърво желателно като що дава знаяне; и взе от плода му та яде, и със себе си наедно даде и на мъжа си, та яде и той.
7. Тогаз им се отвориха очите и на двамата, и познаха че бяха голи; и съшиха листе от смокина, и направиха за себе си препаски.
8. И чуха гласа на Господа Бога като ходеше в рая надвечер; и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървя.
9. И повика Господ Бог Адама и рече му: Де си?
10. А той рече: чух гласа ти в рая, и убоях се, защото съм гол; и скрих се.
11. И рече му Бог: Кой ти обади че си гол? Ял ли си от дървото от което ти заповядах да не ядеш?
12. И рече Адам: Жената която ми си дал да е с мене, тя ми даде от дървото, и ядох.