21. И рече Яков Лавану: Дай ми жената ми, защото се изпълни времето ми, за да влезна при нея.
22. И събра Лаван всичките человеци на онова място, и направи пир.
23. И вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе: и той влезе при нея.
24. И даде Лаван рабинята си Зелфа за рабиня на дъщеря си Лия.
25. И на утринта, ето, тя беше Лия. И рече Лавану: Що е това дето ми стори ти? Не ти ли слугувах за Рахил? И защо ме излъга ти?
26. А Лаван рече: Не бива така в нашето място, да се дава по-младата преди по-старата.
27. Свърши седмицата на тази; и ще ти дам и онази за слугуването дето ще ми слугуваш още седем години.
28. И направи Яков така, и свърши седмицата й; и Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.
29. И даде Лаван рабинята си Вала за рабиня на дъщеря си Рахил.
30. И влезе Яков и при Рахил, и възлюби Рахил повече от Лия; и работи му още други седем години.
31. И понеже видя Господ че беше нелюбима Лия, отвори утробата й; а Рахил беше неплодна.
32. И зачна Лия и роди син, и нарече името му Рувим; защото рече: Наистина пригледа Господ на смирението ми: сега прочее ще ме възлюби мъж ми.
33. И зачна пак и роди син; и рече: Понеже чу Господ че не съм любима, за това ми даде и тогоз; и нарече името му Симеон.
34. И пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъж ми ще се съедини с мене, защото му родих трима синове; затова нарече името му Левий.
35. И зачна пак и роди син; и рече: Този път ще похваля Господа; затова нарече името му Юда. И престана да ражда.