1. И тръгна Яков та отиде в земята на източните жители.
2. И видя, и ето кладенец на полето, и там три стада овци които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и голям камик имаше върху устието на кладенеца.
3. И когато се събираха там всичките стада, отваляха камика от устието на кладенеца, и напояваха стадата: после туряха пак камика на мястото му върху устието на кладенеца.
4. И рече им Яков: Братя, от де сте? А те рекоха: От Харан сме.
5. И рече им: Познавате ли Лавана сина Нахоров? И те рекоха: Познаваме.
6. И рече им: Здрав ли е ? И те рекоха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил иде с овците.
7. И рече: Ето, остава още много от деня: не е време да се съберат скотовете: напойте овците, и идете та ги пасете.
8. А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада, и не отвалят камика от устието на кладенеца: тогава напояваме овците.
9. И като им говореше още, дойде Рахил с овците на баща си; защото тя ги пасеше.
10. И като видя Яков Рахил дъщерята на Лавана, брата на майка си, и овците на Лавана брата на майка си, приближи Яков и отвали камика от устието на кладенеца, и напои овците на Лавана брата на майка си.