Старият Завет

Новият Завет

Битие 22:7-12 Цариградски (BG1871)

7. Тогаз продума Исаак на Авраама отца си и рече: Отче мой! И той рече: Ето ме, чадо мое. И рече Исаак: Ето огъня и дървата; а де е агнето за всесъжението?

8. И рече Авраам: Бог, чадо мое, ще си промисли агнето за всесъжение; и отиваха двамата наедно.

9. И като пристигнаха на мястото което му рече Бог, съгради там Авраам олтар, и нареди дървата, и като върза Исаака сина си, тури го на олтаря върх дървата.

10. И простря Авраам ръката си та взе ножа за да заколи сина си.

11. Но ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

12. И рече: Да не простреш ръката си на момчето, и да му не сториш нищо; защото сега познах че ти се боиш от Бога, понеже заради мене не си пожалил сина си единородния.

Прочетете пълната глава Битие 22