7. И рече: Кой би рекъл Аврааму че Сарра ще кърми чада? понеже му родих син в старините му.
8. А детето порасна, и отбиха го; и направи Авраам голямо угощение в който ден отбиха Исаака.
9. И видя Сарра сина на Агар Египтянката, когото бе родила Аврааму, че се присмива на Исаака.
10. И рече Аврааму: Изпъди тази рабиня и сина й; защото няма да наследи синът на тази рабиня със сина ми Исаака.
11. И тая дума се видя твърде тежка на Авраама за сина му Исмаила.
12. И рече Бог Аврааму: Да ти се не види тежко за момчето и за рабинята ти: за всичко което ти рече Сарра слушай думата й; защото в Исаака ще се наименува на тебе семе.
13. А и сина на рабинята ще направя да стане народ; защото е твое семе.
14. И стана Авраам на сутринта рано и взе хляб и мех с вода, и даде на Агар, и тури ги на рамото й; даде й и детето, и я изпроводи. А тя отиде и се скиташе по пустинята Вирсавее.
15. И когато се свърши водата в меха, тя хвърли детето под един храст.
16. И отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела; защото рече: Да не видя смъртта на детето. И седна насреща, и възвиси глас и плака.
17. И чу Бог гласа на момчето; и повика ангел Божий към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? не бой се; защото чу Бог гласа на момчето от мястото дето е.
18. Стани, дигни момчето, и укрепи го с ръката си; защото ще го направя да стане народ велик.
19. И отвори Бог очите й; и тя видя кладенец с вода, и отиде та напълни меха с вода, и напои момчето.
20. И Бог беше с момчето; и то порасна, и насели се в пустинята, и стана стрелец.
21. И насели се в пустинята Фаран; и взе му майка му жена из Египетската земя.
22. А в онова време Авимелех, с Фихола военачалника си, говори на Авраама и рече: Бог е с тебе във всичко що правиш.
23. И сега закълни ми се тук в Бога че не ще се покажеш неверен на мене, ни на семето ми, нито на рода ми; но според милостта която ти съм сторил ще сториш на мене и на земята дето ти си пришлец.
24. И рече Авраам: Аз се заклевам.
25. И обличи Авраам Авимелеха за водния кладенец който бяха отнели Авимелеховите раби.
26. И рече Авимелех: Не знам кой е направил таз работа: нито ти ми яви, и нито аз съм чул, освен днес.