21. И насели се в пустинята Фаран; и взе му майка му жена из Египетската земя.
22. А в онова време Авимелех, с Фихола военачалника си, говори на Авраама и рече: Бог е с тебе във всичко що правиш.
23. И сега закълни ми се тук в Бога че не ще се покажеш неверен на мене, ни на семето ми, нито на рода ми; но според милостта която ти съм сторил ще сториш на мене и на земята дето ти си пришлец.
24. И рече Авраам: Аз се заклевам.
25. И обличи Авраам Авимелеха за водния кладенец който бяха отнели Авимелеховите раби.
26. И рече Авимелех: Не знам кой е направил таз работа: нито ти ми яви, и нито аз съм чул, освен днес.
27. И взе Авраам овци и говеда и даде на Авимелеха, и направиха двамата договор.
28. И тури Авраам на страна седем женски агнета от стадото.
29. И рече Авимелех Аврааму: Що са тези седем женски агнета които си турил на страна?
30. А той рече: че тези седемте женски агнета ще вземеш ти от ръката ми, да ми бъдат за свидетелство че аз съм изкопал този кладенец.
31. За това наименува онова място Вирсавее (кладенец клетвен); защото там се заклеха двамата.
32. И направиха договор във Вирсавее; и стана Авимелех и Фихол военачалникът му, и върнаха се във Филистимската земя.
33. И насади Авраам дъбрава във Вирсавее; и призва там името на Йеова Бога Вечнаго.