11. И тая дума се видя твърде тежка на Авраама за сина му Исмаила.
12. И рече Бог Аврааму: Да ти се не види тежко за момчето и за рабинята ти: за всичко което ти рече Сарра слушай думата й; защото в Исаака ще се наименува на тебе семе.
13. А и сина на рабинята ще направя да стане народ; защото е твое семе.
14. И стана Авраам на сутринта рано и взе хляб и мех с вода, и даде на Агар, и тури ги на рамото й; даде й и детето, и я изпроводи. А тя отиде и се скиташе по пустинята Вирсавее.
15. И когато се свърши водата в меха, тя хвърли детето под един храст.
16. И отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела; защото рече: Да не видя смъртта на детето. И седна насреща, и възвиси глас и плака.
17. И чу Бог гласа на момчето; и повика ангел Божий към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? не бой се; защото чу Бог гласа на момчето от мястото дето е.
18. Стани, дигни момчето, и укрепи го с ръката си; защото ще го направя да стане народ велик.
19. И отвори Бог очите й; и тя видя кладенец с вода, и отиде та напълни меха с вода, и напои момчето.
20. И Бог беше с момчето; и то порасна, и насели се в пустинята, и стана стрелец.
21. И насели се в пустинята Фаран; и взе му майка му жена из Египетската земя.