10. И рече Аврааму: Изпъди тази рабиня и сина й; защото няма да наследи синът на тази рабиня със сина ми Исаака.
11. И тая дума се видя твърде тежка на Авраама за сина му Исмаила.
12. И рече Бог Аврааму: Да ти се не види тежко за момчето и за рабинята ти: за всичко което ти рече Сарра слушай думата й; защото в Исаака ще се наименува на тебе семе.
13. А и сина на рабинята ще направя да стане народ; защото е твое семе.
14. И стана Авраам на сутринта рано и взе хляб и мех с вода, и даде на Агар, и тури ги на рамото й; даде й и детето, и я изпроводи. А тя отиде и се скиташе по пустинята Вирсавее.
15. И когато се свърши водата в меха, тя хвърли детето под един храст.
16. И отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела; защото рече: Да не видя смъртта на детето. И седна насреща, и възвиси глас и плака.