2. И ще поставя завета си между мене и тебе, и ще те умножа твърде много.
3. И падна Аврам на лицето си; и говори му Бог и рече:
4. Ето, моят завет е с тебе; и ти ще бъдеш отец на множество народи.
5. И името ти вече не ще се нарича Аврам (отец висок), но ще бъде името ти Авраам (отец на множество); защото отец на множество народи те направих.
6. И ще те наплодя твърде много, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе.
7. И ще поставя моя завет между мене и тебе, и между потомците ти след тебе в родовете им, за вечен завет, да съм Бог на тебе и на потомството ти след тебе.
8. И ще дам на тебе и на потомците ти след тебе земята на твоето преселение, всичката Ханаанска земя, за вечно притежание; и ще им бъда Бог.
9. И рече Бог Аврааму: А ти ще упазиш завета ми, ти и потомците ти след тебе в родовете си.
10. Този е моят завет който ще упазите между мене и вас, и между потомците ти след тебе: всеки мъжки пол от вас ще бъде обрязан.
11. И ще обрежете краекожието на вашата плът; и ще бъде белег на завета между мене и вас.
12. И младенец между вас на осем дни ще се обреже, всеки мъжки пол в родовете ви, в дома родений, и със сребро купений от всеки чужденец който не е от твоето семе.
13. Непременно ще се обреже роденият в дома ти и купеният със среброто ти; и ще бъде моят завет в плътта ви завет вечен.
14. А необрязаният мъжки пол, комуто краекожието на плътта не се обреже, тая душа да се изтреби от людете си, защото е нарушила завета ми.
15. И рече Бог Аврааму: Сара жена си, не наричай вече името й Сара; но Сарра ще бъде името й.
16. И ще я благословя; ще ти дам още и син от нея, и ще я благословя, и тя ще стане майка на народи: царе на народи ще произлязат от нея.
17. И падна Авраам на лицето си и засмя се, и рече в сърцето си: На стогодишен человек ли ще се роди чадо? И Сарра, жена на деветдесет години, ще роди ли?
18. И рече Авраам Богу: Дано Исмаил да живее пред тебе.