20. Тогаз Гиезий, слугата на Елисея Божия человек, рече: Ето, господарят ми пожали Неемана тогоз Сирийца та не взе от ръката му онова което донесе; но, жив Господ, аз ще се завтека след него и ще взема нещо от него.
21. И завтече се Гиезий вслед Неемана. И когато го видя Нееман че тича след него, скокна от колесницата да го посрещне, и рече: Добре ли сте?
22. А той рече: добре. Господарят ми ме проводи и рече: Ето, този час дойдоха при мене от гората Ефрем двама млади от синовете на пророците; дай им, моля, един талант сребро и две премени дрехи.
23. И рече Нееман: Благоволи да вземеш два таланта. И принуди го: и върза двата таланта сребро в два мешца с две премени дрехи, и тури ги на двама от рабите си, та ги носеха пред него.
24. И когато дойде до хълма, взе ги от ръцете им та ги скри в дома; и отпусна мъжете, та си отидоха.
25. А той влезе та застана пред господаря си. И рече му Елисей: От де, Гиезие? А той рече: Рабът ти не е ходил никъде.
26. И рече му: Не бе ли отишло сърдцето ми с тебе когато се върна человекът от колесницата си да те посрещне? Време ли е да вземеш сребро, и да вземеш дрехи, и маслини, и лозия, и овци, и говеда, и раби, и рабини?
27. Заради това проказата на Неемана ще се залепи у тебе и у семето ти во век. И излезе от лицето му прокажен като сняг.