глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25

Старият Завет

Новият Завет

4 Царе 5 Цариградски (BG1871)

1. А Нееман, войводата на Сирийския цар, бе мъж велик пред господаря си, и почитаем, понеже Господ чрез него даде спасение на Сирия; и человекът беше силен с крепост, но прокажен.

2. И излязоха Сирийците с пълкове та доведоха пленница от Израилевата земя една малка мома; и слугуваше на Неемановата жена.

3. И рече на господарката си: Дано да беше господарят ми пред пророка който е в Самария, и той би го изцелил от проказата му!

4. И Нееман слезе та извести на господаря си и рече: Така и така говори момата която е от Израилевата земя.

5. И рече Сирийский цар: Стани, иди, и ще проводя писмо на Израилевия цар. И отиде, и взе в ръката си десет таланта сребро, и шест тисящи златици, и девет премени дрехи.

6. И донесе писмото на Израилевия цар, което казваше: И сега като дойде това писмо при тебе, ето, проводих при тебе Неемана раба си да го изцелиш от проказата му.

7. И като прочете Израилевий цар писмото, раздра дрехите си и рече: Бог ли съм аз за да умъртвявам и да оживявам, та провожда той до мене да изцеля человека от проказата му? Разумейте прочее, моля, и вижте че той търси причина против мене.

8. А като чу Елисей Божият человек че Израилевът цар раздрал дрехите си, проводи до царя и рече: Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мене, и ще познае че има пророк в Израил.

9. Тогаз дойде Нееман с конете си и с колесницата си та застана при вратата на Елисеевия дом.

10. И проводи при него Елисей вестител и рече: Иди та се окъпи седем пъти в Иордан; и ще ти се възвърне плътта ти, и ще се очистиш.

11. А Нееман се разгневи та си отиде, и рече: Ето, аз говорих че непременно ще излезе при мене, и ще застане та ще призове името на Господа Бога своего, и ще дигне ръката си върх местото, и ще изцели прокажения.

12. Авана и Фарфар, реките на Дамаск, не са ли по-добри от всичките води на Израиля? Не можех ли да се окъпа в тях и да се очистя? И върна се та си отиде с гняв.

13. А рабите му се приближиха та му говориха и рекоха: Отче мой, ако би ти пророкът казал нещо големо, не би ли го направил? колко повече сега когато ти казва: Окъпи се и очисти се?

14. Тогаз слезе та се потопи седем пъти в Иордан според словото на Божия человек; и плътта му се възвърна като плът на малко дете, и очисти се.

15. И върна се при Божия человек, той и всичкото му спътство, и дойде та застана пред него и рече: Ето, сега познах че няма Бог в всичката земя освен в Израил; за това, сега приими, моля, благословение от раба си.

16. А той рече: Жив Господ пред когото предстоя, не ща да приема. А той го принуждаваше да приеме; но не рачи.

17. И Нееман рече: Ако ли не, то нека се даде, моля, на раба ти за две мъски товар от тази пръст; защото рабът ти не ще да принося от днес нататък всесъжение нито жъртва на други богове, но само Господу.

18. Това нещо нека прости Господ на раба ти, дето, когато влазя господарят ми в дома на Римона за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, и аз се кланям в дома на Римона: като се кланям в дома на Римона, Господ нека прости раба ти за това нещо!

19. И рече му: Иди с мир. И отиде от него едно малко разстояние.

20. Тогаз Гиезий, слугата на Елисея Божия человек, рече: Ето, господарят ми пожали Неемана тогоз Сирийца та не взе от ръката му онова което донесе; но, жив Господ, аз ще се завтека след него и ще взема нещо от него.

21. И завтече се Гиезий вслед Неемана. И когато го видя Нееман че тича след него, скокна от колесницата да го посрещне, и рече: Добре ли сте?

22. А той рече: добре. Господарят ми ме проводи и рече: Ето, този час дойдоха при мене от гората Ефрем двама млади от синовете на пророците; дай им, моля, един талант сребро и две премени дрехи.

23. И рече Нееман: Благоволи да вземеш два таланта. И принуди го: и върза двата таланта сребро в два мешца с две премени дрехи, и тури ги на двама от рабите си, та ги носеха пред него.

24. И когато дойде до хълма, взе ги от ръцете им та ги скри в дома; и отпусна мъжете, та си отидоха.

25. А той влезе та застана пред господаря си. И рече му Елисей: От де, Гиезие? А той рече: Рабът ти не е ходил никъде.

26. И рече му: Не бе ли отишло сърдцето ми с тебе когато се върна человекът от колесницата си да те посрещне? Време ли е да вземеш сребро, и да вземеш дрехи, и маслини, и лозия, и овци, и говеда, и раби, и рабини?

27. Заради това проказата на Неемана ще се залепи у тебе и у семето ти во век. И излезе от лицето му прокажен като сняг.