25. И в началото на населението си там не се убояха от Господа; и проводи Господ лъвове помежду им които убиваха от тях.
26. И говориха на Асирийския цар и рекоха: Народите които ти пресели и насели в градовете на Самария не знаят закона на местния Бог; за това прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги понеже не знаят закона на местния Бог.
27. Тогаз Асирийският цар заповяда и рече: Заведете там едного от свещениците които пленихте от там; и нека идат и нека се населят там, и нека ги научи свещеникът на закона на местния Бог.
28. И един от свещениците които те бяха запленили от Самария дойде та се насели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа.
29. Всеки обаче народ направиха си богове, и туриха в домовете на високите места които Самаряните направиха, всеки народ в градовете си дето живееха.
30. И Вавилонските мъже направиха Сокхот-венот, а Хутайските мъже направиха Нергал, и Ематските мъже направиха Асима,
31. и Авците направиха Ниваз и Тартак, и Сефаруимците горяха синовете си с огън на Адрамелеха и Анамелеха, Сефаруимските богове.
32. Така се боеха от Господа; и направиха си от най-долните помежду си свещеници за високите места, които служеха за тях в домовете на високите места.
33. Боеха се от Господа, но на своите си богове служеха според обичая на народите от дето бидоха преселени.
34. Дори до този ден правят според по-напрежните обичаи: не се боят от Господа, и нито правят според своите си повеления и според съдбите си, нито според закона и заповедта която заповяда Господ на синовете на Якова когото нарече Израил,
35. и направи с тях Господ завет, и заповяда им и рече: Да се не убоите от други богове, и да не им се поклоните, нито да им служите, нито да им жъртвувате;
36. но Господу, който ви изведе из Египетската земя с голяма крепост и с простряна мишца, нему ще се боите, и нему ще се кланяте, и нему ще приносите жъртва.