24. И доведе Асирийският цар человеци от Вавилон, и от Хута, и от Ава, и от Елат, и от Сефаруим та ги насели в градовете на Самария вместо Израилевите синове, и наследиха те Самария, и населиха се в градовете й.
25. И в началото на населението си там не се убояха от Господа; и проводи Господ лъвове помежду им които убиваха от тях.
26. И говориха на Асирийския цар и рекоха: Народите които ти пресели и насели в градовете на Самария не знаят закона на местния Бог; за това прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги понеже не знаят закона на местния Бог.
27. Тогаз Асирийският цар заповяда и рече: Заведете там едного от свещениците които пленихте от там; и нека идат и нека се населят там, и нека ги научи свещеникът на закона на местния Бог.
28. И един от свещениците които те бяха запленили от Самария дойде та се насели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа.
29. Всеки обаче народ направиха си богове, и туриха в домовете на високите места които Самаряните направиха, всеки народ в градовете си дето живееха.
30. И Вавилонските мъже направиха Сокхот-венот, а Хутайските мъже направиха Нергал, и Ематските мъже направиха Асима,
31. и Авците направиха Ниваз и Тартак, и Сефаруимците горяха синовете си с огън на Адрамелеха и Анамелеха, Сефаруимските богове.
32. Така се боеха от Господа; и направиха си от най-долните помежду си свещеници за високите места, които служеха за тях в домовете на високите места.
33. Боеха се от Господа, но на своите си богове служеха според обичая на народите от дето бидоха преселени.