7. А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия. И рече Исвостей на Авенира: Защо влезе ти при наложницата на баща ми?
8. И разяри се много Авенир за думите на Исвостея, и рече: Кучешка глава ли съм аз който правя днес милост към дома на баща ти Саула, към братята му, и към приятелите му, против Юда, и не те предадох р ръката на Давида, та да ме обвиняваш днес за тази жена?
9. Така да направи Бог Авениру, и така да му приложи, ако, както се кле Господ Давиду, не направя така нему,
10. да преведа царството от Сауловия дом, и да поставя престола Давидов над Израиля и над Юда, от Дан до Вирсавее.
11. И не можеше вече Исвостей да отговори ни реч Авениру, понеже му се боеше.
12. Тогаз проводи Авенир вестители Давиду от своя страна и рече: чия е земята? И думаше още: Направи уговор с мене; и, ето ръката ми ще бъде с тебе щото да доведа под властта ти всичкия Израил.
13. А той рече: Добре; аз ще направя уговор с тебе; но едно нещо искам аз от тебе; и рече: Няма да видиш лицето ми ако не доведеш пред мене Михала Сауловата дъщеря когато дойдеш да видиш лицето ми.
14. И прати Давид вестители на Исвостея Сауловия син и рече: Дай жена ми Михала която взех жена за себе си за сто Филистимски краекожия.
15. И прати Исвостей та я взе от мъжа й, от Фалтиила Лаисовия син.