21. И рече Авенир Давиду: Ще стана и ще ида, и ще събера всичкия Израил при господаря си царя за да направят уговор с тебе, та да царуваш според всичкото желание на душата си. И проводи Давид Авенира, да отиде с мир.
22. И, ето, Давидовите раби и Иоав идеха от едно нашествие, и носеха с себе си много користи; но Авенир не бе с Давида в Хеврон, защото го бе изпроводил, и отишел бе с мир.
23. А като дойде Иоав и всичкото войнство с него, известиха Иоаву и рекоха: Авенир Нировий син дойде при царя; и изпроводи го, та си отиде с мир.
24. Тогаз влезе Иоав при царя и рече: Що направи ти? Ето, Авенир дойде при тебе: защо го изпрати та си отиде?
25. Знаеш добре Авенира Нировия син че дойде за да те измами, и да научи изхода ти и входа ти, и да научи всичко що правиш.
26. И като излезе Иоав от Давида, прати вестители след Авенира, и върнаха го от кладенеца Сира: Давид обаче не знаеше.
27. И когато се върна Авенир в Хеврон, Иоав го свърна при едната страна на вратата за да му говори уж тайно; и там го удари в корема, и умря, за кръвта на брата му Асаила.
28. И след това, като чу Давид, рече: Неповинен съм аз и царството ми пред Господа в век от кръвта на Авенира сина Нирова.
29. И нека остане на Иоавовата глава и на всичкия му бащин дом; и да не оскудее от Иоавовия дом такъв който има семетечение, или прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или лишен от хляб.
30. Така Иоав и Ависей брат му убиха Авенира, защото бе убил Асаила брата им у Гаваон в сражението.
31. И рече Давид на Иоава и на всичките люде които бяха с него: Раздерете дрехите си, и препашете се с вретище, та плачете пред Авенира. И цар Давид идеше след носилото.
32. И погребоха Авенира в Хеврон; и възвиси царят гласа си и плака над Авенировия гроб; и всичките люде плакаха.
33. И плака царят на Авенира и рече: - Умря ли Авенир както умира безумен?
34. Ръцете ти не се вързаха, Нито нозете ти се туриха в железа. Ти падна както пада някой Пред синовете на неправдата. И всичките люде плакаха пак над него.
35. И дойдоха сетне всичките люде за да предумат Давида да яде хляб като беше още ден; но Давид се закле и рече: Така да ми направи Бог, и така да приложи, ако вкуся хляб или какво-годе нещо преди да зайде слънцето.
36. И научиха това всичките люде, и угодно им биде; както беше угодно на всичките люде всичко което правеше царят.