6. и ще плати агнето четверократно понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.
7. И рече Натан Давиду: Ти си този человек. Така говори Господ Бог Израилев: Аз те помазах цар над Израиля; и аз те избавих от Сауловата ръка,
8. и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в лоното ти, и дадох ти Израилевия и Юдиния дом; и ако беше малко това, приложил бих ти това и това.
9. Защо презря ти словото Гсоподне та стори злото пред очите му? Ти порази с меч Урия Хетееца, и взе си за жена жена му, а него умъртви ти с меча на Амоновите синове.
10. Сега прочее няма да се оттегли никога меч от дома ти понеже ме презря ти та взе жената на Урия Хетееца за да ти е жена.
11. Така говори Господ: Ето, ще подигна против тебе злини от дома ти, и ще взема жените ти пред очите ти та ще ги дам на ближния ти; и ще лежи с жените ти пред това слънце.
12. Защото ти направи тайно; но аз ще направя това нещо пред всичкия Израил и пред слънцето.
13. И рече Давид Натану: Съгреших Господу. А Натан рече Давиду: И Господ отне съгрешението ти: няма да умреш.
14. Но понеже с това нещо ти даде голяма причина на враговете Господни да хулят, за това детето което ти се роди непременно ще умре.
15. И отиде си Натан в дома си. А Господ порази детето което роди Уриевата жена Давиду; и разболя се.
16. И моли се Давид Богу за детето, и пости Давид, и влезе та пренощува легнал на земята.
17. И станаха старейшините на дома му та дойдоха при него за да го дигнат от земята; но не рачи, нито яде хляб с тях.
18. И в седмият ден умря детето. И уплашиха се Давидовите раби да му обадят че е умряло детето, защото думаха: Ето доде бе живо още детето говорехме му, и не послушваше гласа ни; а как да му кажем че е умряло детето, та да си направи зло?
19. Но като видя Давид че рабите му шепнеха помежду си, разумя Давид че е умряло детето; за това рече Давид на рабите си: Умря ли детето? И те рекоха: Умря.
20. Тогаз стана Давид от земята, и оми се, и помаза се, и промени дрехите си, и влезе в дома Господен та се поклони. После влезе в дома си и поиска да яде; и туриха пред него хляб да яде.
21. И рекоха му рабите му: Що е това което стори ти? Ти пости и плака за детето когато беше живо; а като умря детето ти стана и яде хляб.
22. И рече: До когато още детето беше живо постих и плаках, защото рекох: Кой знае? може да ме помилва Бог, и да остане детето живо.