26. И в четвъртия ден се събраха в Дола на Благословението, защото там благословиха Господа; за това се нарече името на онова място Дол на Благословение дори до този ден.
27. Тогаз всичките Юдини и Ерусалимски мъже, и Иосафат пред тях, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, защото ги развесели Господ за неприятелите им.
28. И дойдоха в Ерусалим с псалтири и китари и тръби в дома Господен.
29. И нападна страх Божий на всичките царства на онез места когато чуха че Господ ратува против неприятелите на Израиля.
30. И умири се царството Иосафатово; защото неговий Бог му даде покой от всякъде.
31. И царува Иосафат над Юда. Тридесет и пет години на възраст бе когато се въцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. И името на майка му бе Азува, дъщеря на Силея.
32. И ходи в пътя на Аса отца си; и не се уклони от него, и правеше което бе право пред Господа.
33. Но високите места не се отмахнаха; защото людете не бяха още оправили сърдцата си към Бога на отците си.
34. А останалите деяния на Иосафата, първите и последните, ето, писани са в словата на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите Царе.
35. А след това съедини се Иосафат Юдинът цар с охозия Израилевия цар, на когото делата бяха нечестиви.
36. И съедини се с него за да направят кораби които да идат в Тарсис; и направиха корабите в Есион-гавер.
37. Тогаз Елиезер Додовът син, от Мариса, пророчествува против Иосафата и рече: Понеже си се съединил с Охозия, Господ сътри делата ти. И строшиха се корабите, и не могоха да идат в Тарсис.