1. А след това дойдоха против Иосафата Моавовите синове и Амоновите синове, и с тях от Амонците за да ратуват.
2. И дойдоха та известиха Иосафату и рекоха: Голямо множество иде против тебе из оттатък морето, от Сирия; и, ето, са в Асасон-тамар, който е Енгади.
3. А устраши се Иосафат, и даде себе си за да търси Господа, и прогласи пост по всичкия Юда.
4. И събраха се Юдините мъже за да искат помощ от Господа; още и от всичките Юдини градове дойдоха за да търсят Господа.
5. И застана Иосафат всред Юдиното и Ерусалимското събрание в дома Господен пред новия двор
6. та рече: Господи Боже на отците ни, не си ли ти Бог който си на небето? и не си ли ти който владееш над всичките царства на народите? и не е ли в ръката ти силата и крепостта, и никой не може да ти се съпротиви?
7. Не си ли ти Бог наш който си изпъдил жителите на тази земя пред людете си Израиля, и дал си я на семето на възлюбленаго си Авраама в век?
8. И населиха се в нея, и съградиха ти светилище в нея за името ти, и рекоха:
9. Ако нападне върх нас зло, - меч, съд, или мор, или глад; - та застанем пред този дом и пред тебе, (защото името ти е в този дом,) и възопием към тебе в скръбта си, тогаз ще послушаш и помогнеш.
10. И сега, ето Амоновите и Моавовите синове, и онези от гората Сиир към които не си оставил Израиля да отиде когато идеха от Египетската земя, но се уклониха от тях и не ги изтребиха,
11. и ето как ни въздават и идат да ни изпъдят от наследието ти което си дал да наследим.
12. Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? защото няма сила в нас за да противостоим на това голямо множество което иде върх нас, и не знаем що да правим; но към тебе са очите ни.
13. И стоеше всичкий Юда пред Господа с челедите си, жените си, и синовете си.
14. Тогаз дойде Дух Господен на Яазиила Захарииния син, (а Захария е син на Венаия, а Венаия син на Иеиила, а Иеиила син на Матания,) Левитина, от Асафовите синове, всред събранието;
15. и рече: Слушайте, всички Юдо, и жители Ерусалимски, и ти царю Иосафате: така говори Господ вам: Не бойте се вие, нито да се устрашите от лицето на това голямо множество; защото боят не е ваш но Божий.
16. Слезте утре против тях ето възхождат през възхода Асис, и ще ги намерите при края на потока, пред пустинята Иеруил.
17. Няма да се биете вие в този бой; предстанете, стойте, и вижте спасението Господне с вас, Юдо и Ерусалиме не бойте се, нито да се устрашите утре излезте против тях и Господ е с вас.
18. И наведе се Иосафат с лице до земята; и всичкий Юда и Ерусалимските жители паднаха пред Господа та се поклониха Господу.
19. И станаха Левитите, от синовете на Каатовците и от синовете на Кореевците, да хвалят Господа Бога Израилева с глас много възвишен.
20. И станаха на утринта та излязоха към пустинята Текуе; и когато излязоха заповяда Иосафат та рече: Слушайте ме, Юдо и жители Ерусалимски; вярвайте в Господа Бога вашего, и ще се утвърдите; вярвайте пророците му, и ще имате добър успех.
21. И като се съветва с людете нареди певци да пеят Господу и да песнословят великолепието на светинята му като излезат пред войнството, и да говорят: Славословете Господа, защото милостта му е въ век.
22. И когато начнаха да пеят и да песнословят, Господ постави засади против Амоновите и Моавовите синове, и против онези от гората Сиир що бяха дошли върх Юда, и се удариха.
23. Защото станаха Амоновите и Моавовите синове върх жителите на гората Сиир за да ги изтребят и заличат; и като свършиха жителите на Сиир помогнаха си помежду си да се изтребят.
24. А Юда като отиде до стражата на пустинята погледна към множеството, и, ето, бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.
25. И когато дойдоха Иосафат и людете му за да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи съсъди и взеха си толкоз щото не можеха да ги преносят; и три дена обираха, защото користите бяха много.
26. И в четвъртия ден се събраха в Дола на Благословението, защото там благословиха Господа; за това се нарече името на онова място Дол на Благословение дори до този ден.
27. Тогаз всичките Юдини и Ерусалимски мъже, и Иосафат пред тях, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, защото ги развесели Господ за неприятелите им.
28. И дойдоха в Ерусалим с псалтири и китари и тръби в дома Господен.
29. И нападна страх Божий на всичките царства на онез места когато чуха че Господ ратува против неприятелите на Израиля.
30. И умири се царството Иосафатово; защото неговий Бог му даде покой от всякъде.
31. И царува Иосафат над Юда. Тридесет и пет години на възраст бе когато се въцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. И името на майка му бе Азува, дъщеря на Силея.
32. И ходи в пътя на Аса отца си; и не се уклони от него, и правеше което бе право пред Господа.
33. Но високите места не се отмахнаха; защото людете не бяха още оправили сърдцата си към Бога на отците си.
34. А останалите деяния на Иосафата, първите и последните, ето, писани са в словата на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите Царе.
35. А след това съедини се Иосафат Юдинът цар с охозия Израилевия цар, на когото делата бяха нечестиви.
36. И съедини се с него за да направят кораби които да идат в Тарсис; и направиха корабите в Есион-гавер.
37. Тогаз Елиезер Додовът син, от Мариса, пророчествува против Иосафата и рече: Понеже си се съединил с Охозия, Господ сътри делата ти. И строшиха се корабите, и не могоха да идат в Тарсис.