18. И наведе се Иосафат с лице до земята; и всичкий Юда и Ерусалимските жители паднаха пред Господа та се поклониха Господу.
19. И станаха Левитите, от синовете на Каатовците и от синовете на Кореевците, да хвалят Господа Бога Израилева с глас много възвишен.
20. И станаха на утринта та излязоха към пустинята Текуе; и когато излязоха заповяда Иосафат та рече: Слушайте ме, Юдо и жители Ерусалимски; вярвайте в Господа Бога вашего, и ще се утвърдите; вярвайте пророците му, и ще имате добър успех.
21. И като се съветва с людете нареди певци да пеят Господу и да песнословят великолепието на светинята му като излезат пред войнството, и да говорят: Славословете Господа, защото милостта му е въ век.
22. И когато начнаха да пеят и да песнословят, Господ постави засади против Амоновите и Моавовите синове, и против онези от гората Сиир що бяха дошли върх Юда, и се удариха.
23. Защото станаха Амоновите и Моавовите синове върх жителите на гората Сиир за да ги изтребят и заличат; и като свършиха жителите на Сиир помогнаха си помежду си да се изтребят.
24. А Юда като отиде до стражата на пустинята погледна към множеството, и, ето, бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.
25. И когато дойдоха Иосафат и людете му за да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи съсъди и взеха си толкоз щото не можеха да ги преносят; и три дена обираха, защото користите бяха много.
26. И в четвъртия ден се събраха в Дола на Благословението, защото там благословиха Господа; за това се нарече името на онова място Дол на Благословение дори до този ден.
27. Тогаз всичките Юдини и Ерусалимски мъже, и Иосафат пред тях, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, защото ги развесели Господ за неприятелите им.
28. И дойдоха в Ерусалим с псалтири и китари и тръби в дома Господен.
29. И нападна страх Божий на всичките царства на онез места когато чуха че Господ ратува против неприятелите на Израиля.
30. И умири се царството Иосафатово; защото неговий Бог му даде покой от всякъде.
31. И царува Иосафат над Юда. Тридесет и пет години на възраст бе когато се въцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. И името на майка му бе Азува, дъщеря на Силея.