12. Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? защото няма сила в нас за да противостоим на това голямо множество което иде върх нас, и не знаем що да правим; но към тебе са очите ни.
13. И стоеше всичкий Юда пред Господа с челедите си, жените си, и синовете си.
14. Тогаз дойде Дух Господен на Яазиила Захарииния син, (а Захария е син на Венаия, а Венаия син на Иеиила, а Иеиила син на Матания,) Левитина, от Асафовите синове, всред събранието;
15. и рече: Слушайте, всички Юдо, и жители Ерусалимски, и ти царю Иосафате: така говори Господ вам: Не бойте се вие, нито да се устрашите от лицето на това голямо множество; защото боят не е ваш но Божий.
16. Слезте утре против тях ето възхождат през възхода Асис, и ще ги намерите при края на потока, пред пустинята Иеруил.
17. Няма да се биете вие в този бой; предстанете, стойте, и вижте спасението Господне с вас, Юдо и Ерусалиме не бойте се, нито да се устрашите утре излезте против тях и Господ е с вас.
18. И наведе се Иосафат с лице до земята; и всичкий Юда и Ерусалимските жители паднаха пред Господа та се поклониха Господу.
19. И станаха Левитите, от синовете на Каатовците и от синовете на Кореевците, да хвалят Господа Бога Израилева с глас много възвишен.
20. И станаха на утринта та излязоха към пустинята Текуе; и когато излязоха заповяда Иосафат та рече: Слушайте ме, Юдо и жители Ерусалимски; вярвайте в Господа Бога вашего, и ще се утвърдите; вярвайте пророците му, и ще имате добър успех.
21. И като се съветва с людете нареди певци да пеят Господу и да песнословят великолепието на светинята му като излезат пред войнството, и да говорят: Славословете Господа, защото милостта му е въ век.
22. И когато начнаха да пеят и да песнословят, Господ постави засади против Амоновите и Моавовите синове, и против онези от гората Сиир що бяха дошли върх Юда, и се удариха.
23. Защото станаха Амоновите и Моавовите синове върх жителите на гората Сиир за да ги изтребят и заличат; и като свършиха жителите на Сиир помогнаха си помежду си да се изтребят.