17. И когато Самуил видя Саула, Господ му рече: Ето человека за когото ти рекох: той ще началствува над людете ми.
18. Тогаз пристъпи Саул при Самуила във вратата и рече: Покажи ми, моля, де е домът на гледача.
19. И отговори Самуил на Саула и рече: Аз съм гледачът: възлез пред мене на високото място, и ще ядете днес с мене заедно; и утре ще те изпратя, и ще ти явя всичко що имаш на сърдцето си.
20. А за ослиците които си загубил днес три дни, нямай грижа за тях, защото се намериха. И към кого е всичкото желание на Израиля? не е ли към тебе и към всичкия дом на отца ти?
21. А Саул отговори и рече: Не съм ли аз Вениаминец, от най-малкото на Израилевите племена? и домородието ми най-малко от всичките домородия на Вениаминовото племе? защо прочее ми думаш такава дума?
22. И взе Самуил Саула и слугата му та ги въведе в къщата, и даде им първото място между поканените, които бяха почти тридесет мъже.
23. И рече Самуил на готвача: Донес дела който ти дадох, за който ти рекох: Пази това при себе си.
24. И подигна готвачът бедрото и онова що беше върх него та сложи пред Саула. И рече Самуил: Ето оставеното: тури го пред себе си, яж; защото за този час се упази то за тебе когато рекох: Поканих людете. И яде Саул със Самуила в онзи ден.
25. И като слязоха от високото място в града, разговори се Самуил със Саула на къщния покрив.
26. И станаха рано; и около зазоряването на деня повика Самуил Саула на къщния покрив и рече: Стани да те изпроводя. И стана Саул та излязоха двамата, той и Самуил, до вън.
27. А като слазяха към края на града, рече Самуил Саулу: Заповядай на слугата да замине пред нас, (и той замина;) но ти постой малко, и ще ти известя Божието слово.