9. И дойдоха Давидовите момци та говориха Навалу според всички тези думи в името на Давида, и престанаха.
10. Но Навал отговори на Давидовите раби и рече: Кой е Давид? и кой е Иесеевият син? Много са станали днес рабите които бягат всеки от господаря си.
11. И тъй, ще взема ли хляба си, и водата си, и закланото си което заклах за стригачите си да ги дам на человеци които не познавам от къде са?
12. И върнаха се Давидовите момци на пътя си та си отидоха, и като дойдоха известиха му всички тези думи.
13. И рече Давид на мъжете си: Препашете всеки меча си, и препасаха всеки меча си, така и Давид препаса меча си; и възлязоха вслед Давида до четиристотин мъже, а двесте останаха при съсъдите.
14. А един от момците извести на Авигея Наваловата жена и рече: Ето, Давид прати вестители от пустинята за да поздрави нашия господар; а той люто им говори.
15. Но тези мъже бяха много добри към нас; и не се повредихме нито изгубихме нещо колкото време се дружихме с тях когато бяхме в полето:
16. бяха като стена около нас и нощя и деня през всичкото време което бяхме с тях и пасяхме овците.
17. И сега, познай и виж ти какво ще направиш; защото злото се изрече против господаря ни и против всичкия му дом; понеже е человек толкоз лош щото никой не може да му продума.
18. Тогаз побърза Авигея та взе двесте хляба, и два мяха вино, и пет овци приготвени, и пет мери жито пържено, и сто грозда сухо грозде, и двесте низаници смокви, и тури ги на осли.