12. И върнаха се Давидовите момци на пътя си та си отидоха, и като дойдоха известиха му всички тези думи.
13. И рече Давид на мъжете си: Препашете всеки меча си, и препасаха всеки меча си, така и Давид препаса меча си; и възлязоха вслед Давида до четиристотин мъже, а двесте останаха при съсъдите.
14. А един от момците извести на Авигея Наваловата жена и рече: Ето, Давид прати вестители от пустинята за да поздрави нашия господар; а той люто им говори.
15. Но тези мъже бяха много добри към нас; и не се повредихме нито изгубихме нещо колкото време се дружихме с тях когато бяхме в полето:
16. бяха като стена около нас и нощя и деня през всичкото време което бяхме с тях и пасяхме овците.
17. И сега, познай и виж ти какво ще направиш; защото злото се изрече против господаря ни и против всичкия му дом; понеже е человек толкоз лош щото никой не може да му продума.
18. Тогаз побърза Авигея та взе двесте хляба, и два мяха вино, и пет овци приготвени, и пет мери жито пържено, и сто грозда сухо грозде, и двесте низаници смокви, и тури ги на осли.
19. И рече на момчетата си. Вървете пред мене; ето, аз ида след вас. Но на Навала мъжа си не обади.
20. И като седеше тя на осела и слазяше под покрова на гората, ето, Давид и мъжете му слазяха към нея; и срещна ги.
21. А Давид беше рекъл; Напраздно наистина упазих всичко що имаше той в пустинята, и не се изгуби ни едно от всичко що имаше; и въздаде ми зло за добро.
22. Така да направи Бог на Давидовите неприятели, и така да приложи, ако до утрешната зора оставя от всичко що е негово един крак.
23. И като видя Авигея Давида, побърза та слезе от осела, и падна пред Давида на лице та се поклони доземи.
24. И припадна на нозете му и рече: На мене нека е тая неправда, господарю мой; и нека говори, моля, рабинята ти в ушите ти, и послушай думите на рабинята си.
25. Нека не даде господарят ми, моля, никакво внимание на този лош человек Навала; защото според името си такъв е: "Навал е името му, и безумие е с него, а пък аз твоята рабиня не видях момците на господаря си които си проводил.