12. Нека съди Господ между мене и тебе, и да ми отмъсти Господ от тебе; но моята ръка не ще да бъде на тебе.
13. Както говори пословицата на древните: От беззаконните излазя беззаконие; но моята ръка не ще да бъде върх тебе.
14. Подир кого е излязъл Израилевий цар? подир кого тичаш ти? подир умряло куче ли? подир една бълха ли?
15. Господ прочее нека е съдия, и нека съди между мене и тебе: и нека види, и нека ме защити, и нека ме избави от ръката ти.
16. И като свърши Давид да говори тези думи Саулу, рече Саул: Твоят ли глас е този, чадо мое Давиде? И възвиси Саул гласа си и плака.
17. И рече Давиду: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло.
18. И ти показа днес колко добро си ми направил, защото, като ме заключи Господ в ръцете си, ти ме не уби.
19. И кой, като намери врага си, би го оставил да отиде по пътя си без повреда? Господ прочее да ти въздаде добро за онова което ми ти направи този ден.
20. И сега, ето, познавам че наистина ти ще се възцариш, и царството Израилево ще се утвърди в ръката ти.
21. Сега прочее закълни ми се в Господа че няма да изтребиш семето ми след мене, и че няма да погубиш името ми от дома на отца ми.
22. И закле се Давид Саулу. И отиде си Саул в дома си; а Давид и мъжете му възлязоха в крепостта.