10. И на утрешния ден нападна дух лукав от Бога на Саула, и пророчествуваше всред дома си; и Давид свиреше с ръката си както всеки ден; а копието беше в ръката на Саула.
11. И хвърли Саул копието, и рече: Ще поразя Давида дори до стената. Но Давид се уклони от пред него два пъти.
12. И убоя се Саул от Давидовото лице, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се отдалечил.
13. За това го отдалечаваше Саул от при себе си, и постави го тисященачалник; и излазяше и влазяше пред людете.
14. И обхождаше се Давид разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
15. За това Саул, като гледаше че Давид се обхождаше с голям разум, боеше се от него.
16. А всичкий Израил и Юда обичаха Давида, понеже излазяше и влазяше пред тях.
17. И рече Саул Давиду: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава, нея ще ти дам за жена: само бъди ми юнак, и ратувай в браните Господни. Защото рече Саул: Нека не бъде ръката ми върх него, но ръката на Филистимците нека бъде върх него.
18. И рече Давид Саулу: Кой съм аз, и кой е животът ми, и кое е домородието на отца ми между Израиля та да стана царски зет?
19. Но в което време Мерава Сауловата дъщеря трябваше да се даде Давиду, тя се даде на Адриила Меолатянина за жена.
20. А Михала Сауловата дъщеря обичаше Давида; и известиха това Саулу; и това нещо му биде угодно.