14. А Самуил рече: А кой е този глас на овци в ушите ми, и глас на говеда що слушам?
15. И рече Саул: От Амаличаните ги доведоха; защото людете пожалиха онова що беше по-добро от овците и от говедата за да пожъртвуват на Господа Бога твоего; а другите изтребихме.
16. Тогаз рече Самуил Саулу: Потърпи, и ще ти известя що ми говори Господ нощес. А той му рече: Кажи.
17. И рече Самуил: Като беше ти малък пред очите си, не стана ли глава на Израилевите племена, и помаза те Господ цар над Израиля?
18. И проводи те Господ на път и рече: Иди та изтреби грешните Амаличани, и ратувай против тях доде ги изтребиш.
19. Защо прочее не послуша ти гласа на Господа, но се устреми на користите та стори това зло пред Господа?
20. И рече Саул Самуилу: Ей, послушах гласа на Господа, и отидох в пътя в който ме Господ проводи, и доведох Агага царя Амаличкаго, а Амаличаните изтребих.
21. Но людете взеха от користите овци и говеда, по-добрите от прокълнатите, за да пожъртвуват на Господа Бога твоего в Галгал.
22. И рече Самуил: Да ли са угодни Господу всесъженията и жъртвите както послушването на гласа Господен? Ето, послушването е по-добро от жъртвата: покоряването, от тлъстината на овни.
23. Защото непокоряването е като греха на чародеянието, и упорството като нечестието и идопоклонството. Понеже ти отхвърли словото Господне, и той те отхвърля да не си цар.
24. И рече Саул Самуилу: Съгреших; защото престъпих повелението Господне и твоите думи, понеже се убоях от людете, и послушах техния глас.