18. Тогаз призва Самуил Господа; и прати Господ гръмове и дъжд през онзи ден; и всичките люде се уплашиха твърде много от Господа и от Самуила.
19. И рекоха всичките люде Самуилу: Помоли се за рабите си на Господа Бога твоего, за да не умрем; защото върх всичките си грехове притурихме това зло да искаме за себе си цар.
20. И рече Самуил на народа: Не бойте се: вие сторихте всичко това зло; но да се не уклоните от вслед Господа, а служете Господу с все сърдце;
21. и да се не уклоните, защото тогаз ще идете вслед суетните, които не могат да дадат полза нито да избавят, понеже са суетни.
22. Защото няма да остави Господ людете си заради голямото си име, понеже благоизволи Господ да ви направи свои люде.
23. А мене да ми не бъде да съгреша Господу да престана да се моля зя вас! но още ви уча добрия и правия път.
24. Само бойте се от Господа и служете му с истина от все сърдце; защото видяхте колко величия направи за вас.