7. И като постоянствуваха да го питат, изправи се и рече им: Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камик на нея.
8. И пак се наведе долу и пишеше на земята.
9. А те като чуха това, и от съвест изобличавани, излязваха си един по един, като начнаха от старите до най-сетните; и остана Исус сам си и жената стоеща насред.
10. И когато се изправи Исус, и не видя никого освен жената, рече й: Жено, де са онези които те обвиняваха? Не те ли осъди никой?
11. И тя рече: Никой, Господи. И Исус й рече: Нито аз те осъждам: иди си, и от сега не съгрешавай вече.
12. И пак говореше Исус народу и казваше: Аз съм виделина на света: който ме следва няма да ходи в тъмнина, но ще има виделината на живота.
13. А Фарисеите му рекоха: Ти сам си за себе си свидетелствуваш: твоето свидетелство не е истинско.
14. Отговори Исус и рече им: Ако и да свидетелствувам аз сам за себе си, свидетелството ми е истинно; защото зная от де съм дошел и къде отивам; а вие не знаете от къде ида и на къде отхождам.
15. Вие съдите плътски: аз не съдя никого.
16. Но ако и да съдя, моята съдба е истинска; защото не съм сам, но аз и Отец който ме е пратил.
17. А и във вашия закон е писано че на двама человека свидетелството е истинно.
18. Аз съм който свидетелствувам за себе си, и Отец ми който ме е проводил свидетелствува за мене.
19. Тогаз му казваха: Де е твоят Отец? Отговори Исус: Нито мене знаете нито Отца ми: ако бихте знаели мене щяхте да знаете и Отца ми.
20. Тези думи изговори Исус в съкровищницата когато поучаваше в храма; и никой го не хвана, защото не беше му още дошел часът.
21. И пак им рече Исус: Аз отхождам; и ще ме търсите, и ще умрете в греха си. Дето отивам аз, вие не можете да дойдете.
22. А Юдеите казаха: Да не ще да се убие, и за това казва: Дето отхождам аз, вие не можете да дойдете?
23. И рече им: Вие сте от тия които са долу, аз съм от ония които са горе. Вие сте от този свят; аз не съм от този свят.