13. А Фарисеите му рекоха: Ти сам си за себе си свидетелствуваш: твоето свидетелство не е истинско.
14. Отговори Исус и рече им: Ако и да свидетелствувам аз сам за себе си, свидетелството ми е истинно; защото зная от де съм дошел и къде отивам; а вие не знаете от къде ида и на къде отхождам.
15. Вие съдите плътски: аз не съдя никого.
16. Но ако и да съдя, моята съдба е истинска; защото не съм сам, но аз и Отец който ме е пратил.
17. А и във вашия закон е писано че на двама человека свидетелството е истинно.
18. Аз съм който свидетелствувам за себе си, и Отец ми който ме е проводил свидетелствува за мене.
19. Тогаз му казваха: Де е твоят Отец? Отговори Исус: Нито мене знаете нито Отца ми: ако бихте знаели мене щяхте да знаете и Отца ми.
20. Тези думи изговори Исус в съкровищницата когато поучаваше в храма; и никой го не хвана, защото не беше му още дошел часът.
21. И пак им рече Исус: Аз отхождам; и ще ме търсите, и ще умрете в греха си. Дето отивам аз, вие не можете да дойдете.
22. А Юдеите казаха: Да не ще да се убие, и за това казва: Дето отхождам аз, вие не можете да дойдете?
23. И рече им: Вие сте от тия които са долу, аз съм от ония които са горе. Вие сте от този свят; аз не съм от този свят.
24. За това ви рекох че в греховете си ще умрете; защото, ако не повярвате че съм аз, в греховете си ще умрете.
25. А те му казваха: Ти кой си? И рече им Исус: Аз съм това което от начало ви казвам.
26. Много имам да говоря и да съдя за вас; но този който ме е проводил истински е; и аз което съм чул от него това казвам на света.
27. Не разумяха че им говореше за Отца.
28. Тогаз им рече Исус: Кога въздигнете Сина человеческаго, тогаз щете позна че съм аз, и от самосебе си нищо не правя, но както ме е научил Отец ми това говоря.
29. И този който ме е проводил с мене е: не ме е оставил Отец самичък; защото аз правя всякога що е нему угодно.
30. Това като говореше, мнозина повярваха в него.
31. И казваше Исус на повярвалите в него Юдеи: Ако вие устоите в моята дума наистина сте мои ученици.