5. И като вдигна Исус очи и видя че народ много иде към него, казва Филипу: От де да купим хляб да ядат тези?
6. (А това казваше той да го изпита: защото си знаеше какво щеше да прави.)
7. Отговори му Филип: За двесте динари хляб не им постига за да вземе всеки от тях по малко нещо.
8. Казва му един от учениците негови, Андрей, братът на Симона Петра:
9. Има тука едно момченце което има пет ечимени хляба и две риби; но те що са на толкова души?
10. А Исус рече: Сторете да седнат человеците. А на това място имаше трева много; и тъй, насядаха мъже до пет хиляди на брой.
11. И взе Исус хлябовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха.
12. И като се наситиха, казва на учениците си: Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо.
13. И тъй, от петте ечимени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша укрухи които изостанаха на тези що ядоха.
14. Тогава человеците като видяха чудото, което стори Исус, казваха: Наистина този е пророкът който имаше да дойде на светът.
15. И тъй, като разумя Исус че ще дойдат да го грабнат за да го направят цар, отиде пак сам си той на гората.
16. И когато се свечери, слязоха учениците му на морето,
17. и влязоха в ладията та отиваха отвъд морето в Капернаум. И вече беше се стъмнило, а Исус не бе дошел още при тях;
18. и морето се подигаше, понеже духаше силен вятър.
19. И като бяха гребли до двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса че ходи по морето и наближава ладията, и убояха се.
20. Но той им казва: Аз съм: не бойте се!
21. Тогаз искаха да го вземат в ладията; и тутакси ладията се намери на земята на която отиваха.
22. На утринта народът който стоеше отвъд морето, като видя че нямаше друга ладия там, но само тая в която влязоха учениците му, и че Исус не влезе с учениците си в ладията, но учениците му сами тръгнаха;