15. И тъй, като разумя Исус че ще дойдат да го грабнат за да го направят цар, отиде пак сам си той на гората.
16. И когато се свечери, слязоха учениците му на морето,
17. и влязоха в ладията та отиваха отвъд морето в Капернаум. И вече беше се стъмнило, а Исус не бе дошел още при тях;
18. и морето се подигаше, понеже духаше силен вятър.
19. И като бяха гребли до двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса че ходи по морето и наближава ладията, и убояха се.
20. Но той им казва: Аз съм: не бойте се!
21. Тогаз искаха да го вземат в ладията; и тутакси ладията се намери на земята на която отиваха.
22. На утринта народът който стоеше отвъд морето, като видя че нямаше друга ладия там, но само тая в която влязоха учениците му, и че Исус не влезе с учениците си в ладията, но учениците му сами тръгнаха;
23. (а други ладии дойдоха от Тивериада близо до мястото дето ядоха хляба когато Господ бе благословил.-)
24. и тъй, като видя народът че няма там Исуса нито учениците му, влязоха и те в ладиите та дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.
25. И като го намериха отвъд морето, рекоха му: Рави, кога дойде ти тука?
26. Отговори им Исус и рече: Истина, истина ви казвам, търсите ме, не защото видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27. Работете, не за храна която се разваля, но за храна която трае в живот вечен, която Син человечески ще ви даде; защото Отец, Бог, на него е положил своя печат.
28. А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии?
29. Отговори Исус и рече им: Това е делото Божие, да повярвате в тогоз когото е той проводил.
30. Тогаз му рекоха: че ти какво знамение правиш да видим и да повярваме в тебе? Що вършиш?
31. Бащите ни ядоха манна в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат."
32. Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам: Не ви даде Моисей хляба от небето; но Отец мой дава вам истинният хляб от небето.