5. И там имаше някой си человек болен от тридесет и осем години.
6. Него видя Исус че лежи; и понеже знаеше че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш?
7. Отговори му болният: Господине, няма человек да ме тури в къпалнята когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слязва.
8. Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи.
9. И тоз час человекът оздравя, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота.
10. И казваха Юдеите на изцеления: Събота е; не ти е простено да дигнеш одъра си.
11. Отговори им: Онзи който ме изцели, той ми рече: Дигни одъра си и ходи.
12. Попитаха го: Кой е человекът що ти рече: Дигни одъра си и ходи?
13. А изцеленият не знаеше кой е; защото Исус се уклони, понеже имаше народ много на това място.
14. Подир това намерва го Исус в храма, и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло.
15. Отиде прочее человекът и обади на Юдеите че Исус е който го изцели.
16. И за това Юдеите гонеха Исуса, и искаха да го убият, защото правеше тези работи в събота.
17. А Исус им отговори: Отец ми до сега работи, и аз работя.
18. И за това Юдеите още повече искаха да го затрият; защото не току че съботата престъпваше, но и Бога за свой Отец казваше, и правеше себе си равен Богу.
19. На това Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Не може Синът да прави нищо от самосебе си ако не вижда Отца да прави това; понеже което прави той, подобно и Синът това прави.
20. Защото Отец люби Сина, и показва му все що прави той; ще му покаже и от тези по-големи работи за да се чудите вие.