6. И там имаше кладенец Яковов. Исус прочее утруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест.
7. Идва някоя си жена от Самария, да начерпе вода. Казва й Исус: Дай ми да пия.
8. (Защото учениците му бяха отишли в града да купят за ядене.)
9. Казва му жената Самарянка: Как ти който си Юдеянин, искаш за пиене от мене която съм жена Самарянка? (Защото Юдеите не се съобщават със Самаряните.)
10. Отговори Исус и рече й: Ако би знаела Божията дарба, и кой е що ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от него, и дал би ти вода жива.
11. Казва му жената: Господине, нито печерпало имаш, и кладенецът е дълбок; и тъй, от де имаш живата вода?
12. Ти по-голям ли си от отца ни Якова който ни даде кладенеца, и той е пил от него, и синовете му, и добитъците му?
13. Отговори Исус и рече й: Всеки който пие от тази вода, пак ще ожеднее;
14. а който пие от водата която аз ще му дам няма да ожеднее във веки, но водата която ще му дам ще бъде в него извор на вода която извира в живот вечен.
15. Казва му жената: Господине, дай ми тази вода, да не ожедневам нито да идвам тука да изваждам.
16. Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
17. Отговори жената и рече: Нямам мъж. Казва й Исус: Право си казала че нямаш мъж;
18. защото петима мъжа си водила, и този когото сега имаш не ти е мъж: туй си право рекла.
19. Казва му жената: Господине, гледам че ти си пророк.
20. Бащите ни в таз гора се поклониха: а вие казвате че в Ерусалим е мястото, гдето трябва да се кланяме.
21. Казва й Исус: Жено, хвани ми вяра че иде час когато нито в тази гора нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца.
22. Вие се кланяте на онова което не знаете: ние се кланяме на онова което знаем, защото спасението е от Юдеите.
23. Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си.
24. Бог е дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят.
25. Казва му жената: Знам че ще дойде Месия който се казва Христос: той кога дойде ще ни възвести всичко.