21. Казва й Исус: Жено, хвани ми вяра че иде час когато нито в тази гора нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца.
22. Вие се кланяте на онова което не знаете: ние се кланяме на онова което знаем, защото спасението е от Юдеите.
23. Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си.
24. Бог е дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят.
25. Казва му жената: Знам че ще дойде Месия който се казва Христос: той кога дойде ще ни възвести всичко.
26. Казва й Исус: Аз съм който ти говоря.
27. И на това отгоре дойдоха учениците му, и почудиха се че приказваше с жена; но никой не рече: Що търсиш? или: Що приказваш с нея?
28. Тогаз жената остави кърчага си и отиде в града и казва на человеците:
29. Елате да видите человек който ми каза все що съм сторила: да не бъде той Христос?
30. И тъй, излязоха от града та идеха къде него.
31. А между това учениците му го молеха и казваха: Учителю, яж.
32. А той им рече: Аз имам ястие да ям което вие не знаете.
33. За то думаха учениците помежду си: Да ли някой му донесе да яде?
34. Казва им Исус: Моето ястие е да струвам волята на оногова който ме е проводил, и да извърша неговата работа.
35. Не казвате ли вие че още четири месеца има и жетвата иде? Ето, казвам ви, подигнете очите си, и вижте нивята че са вече бели за жетва.
36. И който жъне взема заплата и събира плод в живот вечен, за да се радват наедно и който сее и който жъне.
37. Защото в това нещо истинска е речта че: "Друг е който сее и друг който жъне."
38. Аз ви проводих да жънете това в което вие не сте се трудили: други се трудиха, и вие влязохте в техния труд.
39. И от този град мнозина Самаряни повярваха в него поради думата на жената която свидетелствуваше че: Ми каза всичко що съм сторила.
40. И тъй когато дойдоха Самаряните при него молеха му се да остане при тях; и преседя там два дни.