21. Казва й Исус: Жено, хвани ми вяра че иде час когато нито в тази гора нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца.
22. Вие се кланяте на онова което не знаете: ние се кланяме на онова което знаем, защото спасението е от Юдеите.
23. Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си.
24. Бог е дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят.
25. Казва му жената: Знам че ще дойде Месия който се казва Христос: той кога дойде ще ни възвести всичко.
26. Казва й Исус: Аз съм който ти говоря.
27. И на това отгоре дойдоха учениците му, и почудиха се че приказваше с жена; но никой не рече: Що търсиш? или: Що приказваш с нея?
28. Тогаз жената остави кърчага си и отиде в града и казва на человеците:
29. Елате да видите человек който ми каза все що съм сторила: да не бъде той Христос?
30. И тъй, излязоха от града та идеха къде него.
31. А между това учениците му го молеха и казваха: Учителю, яж.